Нашата история в стихове

А ти, любов, с усмивка ми подай
препълнената чаша на съдбата.
И тръгвай с мен към синия Безкрай -
към сините предели на Душата!


Матей Шопкин










Помниш ли когато аз те срещнах
във снимка пред цигари и вина?
Помниш ли когато с мен излезна,
а аз бях там без пукната пара?

Помниш ли когато те целунах,
а ти тогава малко ми се смя?
Аз помня когато ме целуна -
когато ти дари ми любовта.

Помниш ли когато под звездите
лежахме с теб край древната гора
Помня - каза ми, че ме обичаш,
не ще забравя никога това!

Помниш ли когато аз си тръгнах
унил, разплакан, с наведена глава?
А помниш ли когато се обаждах
всеки ден от края на света?

Помниш ли когато ти предложих
на теб навеки да се обрека?
Аз помня как халка ти сложих
Света за мен бе само твойто "ДА".